Черните кучета

Начало книги

Откакто на осем години изгубих майка си и баща си при катастрофа, все се заглеждам в чуждите родители. Особено през юношеството ми, когато много от приятелите ми отхвърляха собствените си близки, а аз се справях доста добре в самотата си, разчитайки на подареното ми от други внимание. В квартала ни не липсваха леко обезсърчени бащи и майки, щастливи, че около тях се навърта поне един седемнайсетгодишен, който одобрява шегите им, съветите, готвенето и дори парите им. Същевременно и аз бях нещо като родител. Непосредствената ми среда в онези дни беше новият и разпадащ се брак на сестра ми Джийн с мъж на име Харпър. Мое протеже и най-близко същество в този нещастен дом беше тригодишната ми племенница Сали, единственото дете на Джийн. Имаше опасност вълните на кавгите и на сдобряванията, които бушуваха из големия апартамент (Джийн беше наследила половината собственост, а моята половина беше под попечителство), да отнесат Сали. Естествено, аз се отъждествявах с образа на изоставено дете и от време на време двамата успешно се скривахме в голямата стая с изглед към градината, заедно с нейните играчки и моите плочи, а когато диващината отвън убиваше желанието ни да показваме лицата си, се приютявахме в малката кухня.

Читать дальше →