Всеки мой дъх

Начало книги

Огромната къща на Уайът се издигаше на заснежения хълм като корона със заострени върхове, образувана от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от сияещи многоцветни стъкла.

На около два километра встрани от нея скъпи коли и луксозни лимузини се нижеха една подир друга пред униформения охранител на портала на имението. Той отмяташе имената на пътниците в списъка на поканените и учтиво обясняваше:

— Съжалявам, но заради дълбокия сняг господин Уайът предпочита тази вечер в имението да не бъдат паркирани коли.

После отстъпваше назад, ако зад волана седеше нает шофьор, за да му даде възможност да откара пътниците до къщата, да се върне, да паркира на пътя и да чака.

Ако колата се управляваше от собственика й, портиерът го упътваше към странична алея нагоре по склона, където се виеха струйки дим от работещите двигатели на цяла редица лъскави черни роувъри:

— Минете оттук, после един от служителите ще ви упъти къде да паркирате и ще ви откара до къщата.

Читать дальше →