Нощни шепоти

Начало книги

Той я следеше от три дни. Наблюдаваше я. Изчакваше. Вече познаваше навиците й и знаеше как протича денят й. Знаеше кога става, с кого се среща и кога си ляга. Знаеше, че вечер обича да чете в леглото, облегната на възглавници. Знаеше заглавието на книгата и това, че винаги я оставя разтворена върху нощното шкафче.

Знаеше, че гъстата й коса е естествено руса и че невероятният теменужен цвят на очите й не се дължи на контактните лещи. Знаеше, че купува гримовете си от дрогерията и сутрин се нуждае точно от двадесет и пет минути, за да се приготви за работа. Очевидно за нея бе по-важно да е чиста и спретната, отколкото да подчертае красотата си. Въпреки това той бе заинтригуван от нея. Но не прекалено и не поради обичайните причини.

В началото я следеше много внимателно, докато се убеди, че не го е забелязала, но предпазните му мерки бяха по-скоро навик, отколкото необходимост. С населението си от сто и петдесет хиляди души, петнадесет хиляди от които бяха студенти, малкото градче Бел Харбър, намиращо се на източното крайбрежие на Флорида, бе достатъчно голямо, за да може един непознат да се разхожда незабелязано, но не чак толкова, че да изпусне от очи жертвата си.

Читать дальше →