Находището

Начало книги

Космическият кораб продъни короните на дърветата, уби по пътя си тромав скакалец и след това се приземи в плитчината на река Олънтенджи, право върху мистър Джойс, което напълно устройваше и Ник, и мен, защото през по-голямата част от деня, въпросният тип беше пиян като дъска. Съвсем наскоро, докато с по-дребния ми постоянен придружител, чакахме на автобусната спирка, той се развличаше като хвърляше по него запалени кибритени клечки.

Ник повдигна очи към купчината от подскочили нагоре камъчета, но веднага се върна към своето занимание. Аз изпуснах макарата, заедно с въдицата, прехвърлих зад гърба си конската си опашчица и започнах да наблюдавам петнайсетина сантиметровата вълна, която се беше надигнала и над нивото на водата и сега си заминаваше надолу по реката. Във въздуха излетя и фонтан от клечки, а изпод дъното на космическия кораб изпълзя бял дим.

Той беше с формата на стар модел „фолксваген-костенурка“, но го бяха боядисали както трябва — не бяха забравили дори и ръждивите участъци, които обикновено се намират около джантите. Ако със собствените си очи не бях видяла пухкавата следа в небето, не бях чула съскането, което придружаваше врязването му в атмосферата и не бях забелязала как се стоварваше върху господин Джойс, навярно щях да го приема като добре поддържан стар автомобил — като онзи, който Хари и Игън търкулнаха от хълма зад моста Кейс Роуд.

Читать дальше →