Есенната република

Начало книги

Фелдмаршал Тамас стоеше сред руините на крезимската катедрала в Адопещ.

Някогашната величествена сграда, чиито златни шпилове се бяха издигали внушително над околните постройки, сега представляваше купчина отломки, из които ровеха армия зидари в търсене на цели парчета мрамор и варовик и над които птиците, гнездили в кулите ѝ, се рееха безцелно. Изгряващото слънце му предоставяше светлина, на която да извърши огледа си.

Разрухата бе дело на елементалната магия на Привилегировани. Гранитните блокове бяха разрязани с почти небрежно безразличие, а цели отрязъци от катедралата лежаха стопени, отстъпили под пламъци, по-жежки от вътрешността на която и да било пещ. Гледката караше стомаха му да се бунтува.

— Отдалеч изглеждаше по-зле — каза Олем. Той стоеше край Тамас с ръка, отпусната върху дръжката на скрития под палтото му пистолет, и не спираше да оглежда улиците за брудански патрули. Беше стиснал цигара между устните си, докато говореше. — Това трябва да е била димната колона, която са видели разузнавачите ни. Останалата част на града изглежда непокътната.

Читать дальше →