Веригата

Начало книги

Тя седи на автобусната спирка, проверява си лайковете в инстаграм и изобщо не забелязва мъжа с пистолета, докато той почти опира дулото в нея.

Може да хвърли раницата си и да хукне към мочурището. На тринайсет е, тялото й е гъвкаво, а и познава всички блата и подвижни пясъци на остров Плъм. Във въздуха трепти сутрешна морска мъгла, а мъжът е едър и тромав, няма да му хареса да я гони.

Училищният автобус ще дойде точно в осем.

Всичко това минава през главата й за секунда.

Мъжът стои точно пред нея. Лицето му е скрито зад черна ски маска, а пистолетът е насочен към гърдите й. Дъхът й секва и тя изпуска телефона си. Очевидно не е шега за Хелоуин. Вече е ноември. Хелоуин мина преди една седмица.

— Знаеш ли какво е това? — пита мъжът.

— Пистолет — отговаря Кайли.

— Пистолет, насочен към сърцето ти. Ако се развикаш или опиташ да се бориш, или да избягаш, ще те застрелям. Разбираш ли?

Тя кимва.

— Добре. Хубаво. Не се стряскай. Сложи тази превръзка на очите си. Действията на майка ти през следващите двайсет и четири часа ще определят дали ще живееш, или ще умреш. И когато… ако те пуснем, не искаме да можеш да ни разпознаеш.

Читать дальше →