Последният валс на Матилда

Начало книги

Благодаря на Маркус за компютърното му обучение, за звуците на бормашина и серенадите на китара. И на неговата сестра Тема — за нейната подкрепа. Благодаря и на Оли, която ме изтърпя, докато пишех, и накрая, но не на последно място, благодаря на втория ми баща, Ерик Ивори, за неговата любов, неговия хумор и способността му да надушва змии.

Той е истински тасманиец.

Чаринга. Топлият вятър сякаш нашепваше това име сред пиперовите дървета. Чаринга. Място, изпълнено с магия и със свещена загадъчност, извоювано от дедите й с цената на непосилен труд от пущинака и шубраците. До този момент и Матилда бе живяла с готовността на свой ред да плати тази цена. Това бе животът, който познаваше. Тук се намираше всичко, което някога бе искала.

Погледът й се зарея към пустошта в далечината, отвъд семейното гробище, и гърлото й се сви. Не трябваше да плаче, независимо колко силно я болеше, независимо колко жестока бе загубата — споменът за майка й, силна и наглед несъкрушима жена — не позволяваше това. Никога досега, през целия си тринайсетгодишен живот не се бе чувствала толкова изоставена. Усещаше, че детството й е свършило и че е обречена на самотно съществуване в това великолепно, красиво, вълшебно място — нейния дом.

Читать дальше →