Кървав меридиан

Начало книги

Авторът благодари на фондация „Линдхърст“, на мемориалната фондация „Джон Саймън Гугенхайм“ и на фондация „Джон Д. и Катрин Т. Макартър“. Той също би искал да изрази своята признателност на дългогодишния си редактор Алберт Ърскин1.

Вижте детето. Бледо и слабо, с тънка и дрипава ленена риза. То подклажда огъня в кухнята. Навън се простират тъмни, разорани поля с парцали от сняг и по-тъмни гори отвъд тях, които все още дават подслон на няколко последни вълка. Неговото племе е известно като дървосекачи и носачи на вода, но баща му всъщност е учител. Той лежи пиян и рецитира поети, чиито имена сега са изгубени. Момчето се е свило край огъня и го наблюдава.

Нощта на твоето раждане. Трийсет и трета година. Нарекоха ги Леониди3. Господи, как падаха звездите тогава. Аз обхождах с поглед чернотата, дупките в небесата. Пламтящия черпак на Голямата мечка.

Майката, която е мъртва от четиринайсет години, отгледа в утробата си създанието, което щеше да я отнесе. Бащата никога не изрича името й, детето не го знае. То има сестра на този свят, която няма да види отново. То гледа, бледо и неумито. Не може нито да чете, нито да пише и у него вече зрее вкусът към сляпото насилие. Цялата история е върху това лице, детето — бащата на човечеството.

Читать дальше →