Цезар (Част III: Рубикон)

Начало книги

Заранта на първия ден на годината Гай Скрибоний Курион се прибра в дома си на Палатина и бе посрещнат сърдечно от съпругата си.

— Стига, жено! — възкликна той, докато я притискаше към себе си, радостен да я види отново. — Къде е синът ми?

— Идваш тъкмо навреме, за да видиш как закусва.

Фулвия го заведе в детската стая, където вдигна сънливия малък Курион от люлката и му го показа гордо.

— Не е ли красив? О, винаги съм искала да имам червенокосо дете! Одрал ти е кожата, и какъв палавник само ще стане.

— Не виждам нищо палаво в него. Изглежда съвсем кротък.

— Това е защото още живее в бебешкия си свят под закрилата на майка си.

Фулвия кимна на бавачката да излезе и смъкна робата си от раменете.

Изправи се пред него с пълните си гърди с малки капчици мляко на зърната — най-красивата гледка, която беше виждал. Курион изгаряше от желание да я прегърне, но се настани на един стол и я загледа как сяда на друг и поднася сънливото бебе към едната си гърда. Невръстният Курион засмука шумно и допря малките си юмручета до мургавата кожа на майка си.

Читать дальше →