Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

Начало книги

Със започването на зимните дъждове военните действия срещу Нумидия — ако изобщо можеше да се говори за такива — трябваше да спрат, след като и двете враждуващи страни се оказаха неспособни да разгърнат войските си. Гай Марий получи писмото от тъста си Цезар и сериозно се замисли върху нещата, които прочете в него. Чудеше се дали консулът Квинт Цецилий Прасчо Метел вече е научил за назначаването си от Сената за проконсул, дали се е уверил, че и за в бъдеще пълномощията му ще бъдат продължавани — толкова, колкото ще му е нужно, за да си осигури желания триумф. В същото време обаче се оказваше, че никой от главната квартира в Утика не е споменал и дума за разгрома на Марк Юний Силан от германите, нито за гибелта на цялата му армия.

„Което не означава — мислеше си с горчивина Марий, — че тези събития не са известни на Метел; а само че, както обикновено, неговият висш легат Гай Марий ще бъде последният човек, който ще има честта да ги научи.“ Бедният Рутилий Руф беше натоварен със снабдяването на зимните лагери по границата, което поради замирането на военните действия автоматически го лишаваше от всякакви източници на информация; а Гай Марий, извикан обратно в Утика, се оказа подчинен не на друг, а на сина на Прасчо Метел! Младежът, който имаше не повече от двадесет години и по принцип беше зачислен като кадет към личната свита на баща си, сега се ползваше с пълномощията на началник — гарнизон на Утика и отговаряше за отбраната на града. Излизаше, че по всеки въпрос, който се налагаше да бъде разрешен, Марий трябваше да се допитва до арогантния до непоносимост Прасчо Младши — както скоро започна да го нарича не само той, но и мнозина други.

Читать дальше →