Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

Начало книги

От септември 77 г. пр.Хр. до зимата на 72–71 г.пр.Хр.

Помпей нямаше с кого да сподели новината, която получи от Филип в Мутина. Нямаше с кого да сподели и радостта си от сенатския указ, който му беше донесен на сектилските иди. По това време той още не беше убедил вечния си спътник Варон да го последва в Испания. Макар че упорито му внушаваше колко вълнуващо преживяване ще бъде експедицията срещу Серторий и колко нови неща ще научи и за природата, и за човеците, Варон отклоняваше предложението. Децата му вече бяха пораснали и му беше интересно да си играе с тях, затова не желаеше да се отдалечава за дълго от Рим.

Новият проконсул, който никога през живота си не беше избиран за консул, се смяташе добре подготвен за задачата и имаше предварителен план за нейното изпълнение. Най-напред писа на сената, за да му съобщи, че ще вземе под свое командване три от четирите легиона, които бяха служили при Катул и се бяха разбунтували срещу Мамерк. Освен тях щеше да разчита и на още три легиона от своите ветерани. Все пак Помпей подчерта, че войната, която Метел Пий водеше в Далечна Испания, беше по-скоро отбранителна, а и развоят на събитията в Близка Испания беше от много по-голямо значение за Рим. Ето защо той настояваше сенатът да се обърне към Метел Пий и да го убеди да му предаде един от седемте си легиона под командването на Помпей. Зетят на Помпей Гай Мемий служеше в момента като военен трибун в щаба на Метел Пий, но на следната година щеше да е в пълното си право да се кандидатира за квестор. Помпей искаше да знае дали е възможно Мемий да бъде избран за квестор „ин абсенция“, с други думи, без да се явява лично пред избирателите. Така щеше да успее да се присъедини навреме към щаба на Помпей в Близка Испания?

Читать дальше →