Лавина от убийства

Начало книги

Ръцете на Еван Пю трепереха, докато четеше писмото, пуснато в кутията му в най-обикновен бял плик, името и адресът му бяха написани на машина, също както и текстът. Тъмният квадратен отвор на пощенската кутия беше празен всеки път, когато слизаше между закуската и края на обяда. И ето че най-сетне, в два и трийсет, беше получил очаквания отговор!

Пое по празния коридор и се заизкачва по извитото стълбище към своя край на фоайето; „Дарацелс“ беше нов колеж, с впечатляващо изчистени, ясно изразени линии, проектиран от световноизвестен архитект, бивш възпитаник на университета „Чъб“. Сградата бе отражение на характерната за него хладна приветливост — подове и стени с мраморна облицовка, скални кътове, оградени от стъкло, бяла светлина, оскъдна украса. На горните етажи, където се намираше стаята на Еван, белият мрамор бе сменен от боядисани в сиво стени и сив линолеум — много практичен избор, който също така създаваше илюзия за простор и свобода. Същото бе и усещането в стаите, поради което всички в общежитието обичаха и ценяха архитекта. Той, както можеше да се очаква, бе преживял ужаса да дели с друг сбутана стаичка в колежа, построен през 1788-а, и тъкмо затова бе проектирал просторни стаи и достатъчно бани в „Парацелс“.

Читать дальше →