Заложници

Начало книги

Не тичай, ще паднеш.

Мини през парка и продължи нагоре по хълма. Изчакай да светне зелено. Не още, не още…

Сега!

Виж котката на прозореца, която прилича на статуя. Само връхчето на опашката ѝ потрепва едва. Потрепва ли, потрепва.

Остава още една улица за прекосяване. Светофарът не работи, няма я и дамата с близалките — трябваше да е тук…

Огледай се в двете посоки. Не още, не още…

Сега!

Не тичай, ще паднеш.

Пощенската кутия, уличната лампа, автобусната спирка, пейката.

Голямото училище — не е моето училище, все още не.

Книжарницата, празният магазин, агентът, който продава къщи.

После е месарницата, на чиято витрина висят като обесници птици. Стискам очи, за да не гледам втренчените им погледи.

Мъртви са. Всички са мъртви.

Престани, ще паднеш.

Цяла седмица вали сняг, който е станал на лед, а ледът се е скрил под нощните навявания. Правя по няколко крачки, преди ботушите ми да продължат сами напред, противно на желанията на краката ми, а стомахът ми се свива в очакване да падна. Напредваме бавно и вече съжалявам, че не взех шейната на София.

Читать дальше →