Беглец по равнините

Начало книги

Колата беше черна. Черна черупка, черни колела, черна броня, черни прозорци. Дъждът стоеше по лъскавата ѝ кожа като капки черно масло. Черна кола в черна вечер. Еверет Синг закопча ципа на якето си до брадичката, вдигна качулката, за да се предпази от студа, и загледа как черната кола пълзи зад баща му, който в този момент въртеше педалите на колелото нагоре по „Мол“. Вечерта беше от лошите за каране на велосипед. Клоните на дърветата се люлееха и удряха едни в други. За велосипедиста вятърът е враг. Нерелигиозната празнична украса на Института за съвременно изкуство плющеше и тракаше. Еверет беше забелязал, че всяка година, когато Съветът на Стоук Нюингтън слагаше своите зимнофестивални фенери, идваше буря и ги издухваше. Беше направил предложението да ги окачват седмица по-късно. Дори не бяха отговорили на имейла му. И тази година бурята бе задухала както през всяка друга и сега декорациите се търкаляха по целия булевард. Еверет Синг забелязваше такива неща: модели, поведение, взаимовръзки и съвпадения.

Читать дальше →