Загадката на Марголия

Начало книги

Задължен съм на Майкъл Шара от Американския музей по естествена история, на Дейвид де Граф от университета „Алфред“ и на Уолтър Куиръл за съветите и техническата помощ. На Джери Олщън — за прочита и забележките му върху ранния вариант на ръкописа. На Джинджър Бюканън — за редакторската помощ. На Ралф Викинанза, за голямата му подкрепа. И, както винаги, на моята жена и домашен редактор, Морийн Макдевит.

Уескот беше наясно, че ще умре. Най-вероятно същото важеше и за Маргарет. И за дъщеря му. Беше последвал инструкциите и беше останал вътре, а сега лежеше под тонове лед и скали. Долавяше стонове и писъци в мрака.

Трепереше от студ. Дясната му ръка беше счупена, затисната под паднала греда. Вече не чувстваше болка.

Помисли си за Делия. Едва започваше живота си, а сигурно бе загинала. Сълзи опариха очите му и се стекоха по бузите. Тя толкова искаше да го придружи.

Затвори клепачи и се опита да прочисти ума си. Помъчи се отново да се върне на „Сокол“, където се бяха срещнали с Маргарет. Безценни години. Знаеше, че някога ще дойде ден, когато ще му се прииска да може да се върне обратно и да преживее всичко отново.

Читать дальше →