По дяволите звездите!

Начало книги

Коледната нощ.

Уил Катлър не искаше да мисли за разумния океан. Или за съществото, което искало само едно — да служи на човека. Той сгъна колене, затвори книгата и се излегна на възглавницата. Небето над купола беше тъмно.

Вечерта беше навалял сняг, но облаците вече се разсейваха. Появи се поясът на Орион и красивата двойна звезда Земя-Луна плаваше сред фосфоресциращи газове.

Отдолу се долавяха тихи разговори и смях. Звуците на празника бяха далечни и „Космическата хрътка“ се спускаше на огнен стълб в безмълвната пустиня наоколо. Ярката светлина го дразнеше и с едно движение на дланта я намали.

После отново взе книгата в дланите си. Трудно беше да повярва, че са на хиляда години — тези разкази, пълни с енергия и толкова различни от всичко останало: описания на загадъчни чужди места, стари замъци под непознати звезди, пътешествия към черни дупки… Така вече никой не пише. Беше чел някои неща от класическата западна епоха — от Дикенс, от Ъпдайк и други от този род.

Читать дальше →