Древни брегове

Начало книги

— Това пък какво е, мътните го взели! — Том Ласкър трябваше да повиши глас, за да надвика засилилия се вятър. Уил застина с пълна лопата, любопитен какво бе привлякло вниманието на баща му.

От земята стърчеше някаква триъгълна плоча, напомняща донякъде гръбната перка на акула. Изглеждаше здрава. Метал явно, но без следи от корозия.

Намираха се на малко възвишение по западната граница на фермата. Бяха останали да работят под светлината на окачените на въже крушки. Трябваше да прекарат тръбите, по които водата от кладенеца щеше да се изпомпва до билото на хълма. Ласкър спря лъча на фенерчето си върху обекта, а Уил го ритна с върха на ботуша си. Нощта носеше дъха на приближаващата зима. Студеният вятър шибаше голия хълм и раздрусваше провесените крушки. Ласкър клекна и разчисти пръстта със скрити в ръкавици пръсти. Предметът беше светлочервен. Гладък и твърд. Дръпна го, но той не помръдна.

Къщата бе на четиристотин метра от тях — стандартната двуетажна постройка от дъсчени плоскости и греди, издигната в най-гъстата част на малка горичка. През прозорците й се изливаше топла уютна светлина.

Читать дальше →