Храмът на боговете

Начало книги

Океанът и издигащата се от него чвореста земя бяха без имена. Нямаше кой да им даде такива. С течение на вре­мето това щеше да се промени - тогава, когато мрачният първобитен свят, напълно пуст за момента, направеше още че­тири милиарда обиколки около Слънцето. Планетата не може­ше да се нарече мъртва, защото никога не бе виждала живот.

Досега.

Ако човек от далечното бъдеще някак си успееше да посети тези безименни обсидианови пясъци, той щеше да види коренно различен свят от неговия, свят, в който безброй вулкани бълваха пушек и прах към небесата, а повърхността представляваше течна покривка, чийто обем се увеличаваше с всеки изминал ден от лава­та, която планетата изхвърляше през пролуките в земната си кора.

Този хипотетичен наблюдател би станал свидетел на светли проблясъци в небето, видими дори през черните облаци, също толкова чужди за него, колкото и светът под тях. Там горе се во­деше една почти непрестанна игра на пресичащи небосвода ярки линии. Това бяха метеори: каменни и скални отломки, прекалено малки, за да успеят да преминат през космическия вакуум, тъй като атмосферното триене изгаряше градивните елементи, дошли от все още младата Слънчева система, на километри от Земята.

Читать дальше →