Да разбиеш мълчанието

Начало книги

Най-подходящи бяха уикендите. Тогава беше лесно да избегне работните ангажименти. И съответно беше по-лесно да следи жените, които го интересуваха. В повечето случаи и те не отиваха на работа тогава, затова той имаше възможност да наблюдава ежедневните им навици и да обмисля най-добрия начин да ги убие.

Умееше да наблюдава. Учителите му, а по-късно и работодателите му винаги бяха отбелязвали вниманието, което той отделяше на детайлите. Това, че никога не би се заел с един проект, преди да претегли рисковете и възможностите, свързани с него. Той предполагаше, че първия път, когато уби, все още е бил в състояние на шок, но дори тогава бе съумял да си състави план и да се придържа към него. По-късно беше осъзнал, че това деяние му бе отворило вратите към неговата мисия. Сега тази мисия бе станала най-важното нещо в живота му.

Така беше и днес. Все още не беше решил твърдо коя ще е следващата. В списъка, който си водеше наум, имаше няколко имена, знаеше вече и начина, по който щеше да убие избраната. Оставаше най-вече да прецени дали е подбрал подходящо логистично осигуряване. Когато се готвиш да обесиш някого, трябва да бъдеш уверен, че има на какво да го обесиш. А и той не бързаше. Споменът за последния случай беше все още пресен в съзнанието му, като източник на дълбоко задоволство. Изпълнението беше съвършено.

Читать дальше →