Педагогическа поема

Начало книги

През септември 1920 г. завеждащият губернския отдел за народна просвета ме повика при себе си и каза:

— Виж какво, братко, чувах, че ти там силно си протестирал, дето на твоето трудово училище дали... таквоз... онова здание...

— Че как няма да протестирам? Тук не само ще протестираш, ами ще почнеш да виеш: какво ти трудово училище? Опушено, мръсно! Нима това прилича на училище?

— Да... За теб ще трябва таквоз, ново здание да се построи, нови чинове да се сложат — тогава чак ще заработиш. Не са важни зданията, братко, важното е да възпиташ новия човек. А пък вие, педагозите, непрестанно саботирате: ту зданието не било хубаво, ту чиновете не стрували. Няма у вас, таквоз... огън, знаеш ли, такъв — революционен. Ходите, като че ли сте все с дълги панталони!

— Ами, че моите са пъхнати в ботушите.

— Е, да, твоите не са... Калпави интелигенти! Ето на, търся, търся, такава голяма работа има тук: навъдили са се толкова много момчета-скитници — по улиците не може да се мине от тях и по къщите тършуват. Казват ми: това е ваша работа, народопросветна... Е?

Читать дальше →