Огнената наследница

Начало книги

Богове, в това противно кралство наистина беше топло.

А може би Селена Сардотиен се чувстваше така, защото от сутринта се излежаваше на ръба на керемидения покрив, закрила очи с една ръка и бавно изпичайки се на слънцето като хляба, който най-бедните жители на града оставяха на прозорците си, тъй като не можеха да си позволят тухлени фурни.

Богове, тя мразеше този хляб. Тегия, както го наричаха. Гадеше ù се от хрупкавия лучен вкус, който дори шепи вода не можеха да отмият. Щеше да е щастлива, ако никога повече не ù се наложеше да яде тегия.

Причината бе, че не можеше да си позволи нищо друго, след като пристигна преди две седмици във Вендлин и си проправи път до столицата Варес, точно както ù бе наредил Върховния император и самодържец на Земята, кралят на Адарлан.

Налагаше ù се да задига тегия и вино от каруците на търговците, тъй като парите ù свършиха не много след като успя да огледа укрепения варовиков замък, елитната стража и кобалтовите знамена, които гордо се вееха на сухия горещ вятър. Тогава реши да не убива посочените ù мишени.

Читать дальше →