Измамникът Рей

Начало книги

Беше само на двайсет и пет и целият му живот бе пред него. Току-що приключил с образованието си, мятайки се от специалност в специалност, докато накрая взе диплома за генно инженерство, преминал преди това и през новите биотехнологии. И през още какво ли не, само и само да завърши.

Искаше да си намери работа, лесна и добре платена, ако е възможно и през ден, за да бъде напълно свободен поне четири дни от седмицата. Идеята на Бог да почива само в неделя не му се нравеше, той е бил старец, докато Рей пращеше от енергия, разпънала младото му тяло. Жените го харесваха, мъжете го харесваха, децата и животните го обожаваха.

Беше очарователен, никой не можеше да устои на чара му и той го осъзнаваше.

Всичките му интервюта минаваха успешно, неприемливи оставаха условията, които поставяше накрая.

А трябваше да се живее от нещо.

Познаваше изключителната доверчивост на хората, слабостите им, които ги правеха уязвими, и той се възползваше винаги от тях, за да се наслаждава на живота ден за ден, като птичка Божия, никъде не свиваше гнездо, никъде не се заседяваше, летеше от град на град с очукания си пакард, купен на старо още през студентските му години. Преспиваше при старци или самотни жени, които разкриваха сърцето си пред подкупващата му усмивка, а сутринта отново се мяташе на пакарда, за да продължи напред, все едно къде, все едно при кого.

Читать дальше →