Разговор по мъжки

Начало книги

Херолдите изсвириха за втори път и ние се хвърлихме един срещу друг. Краката потъваха в пясъка, бодлив заради парчетата от мечове и червен от пролятата кръв. Мъртвите ни бездиханни коне лежаха отстрани като неподвижни купчини. Зрителите на трибуните ревяха и размахваха флагове — бели и оранжеви. Белите бяха повече и аз с ожесточение измъкнах меча си. Дръж се, Бели Рицарю…

Биехме се вече втори час. Болката по цялото тяло вече успя да стане привична, леките стоманени доспехи сякаш се бяха превърнали в оловни. А безпощадното слънце упорито висеше в зенита. Нищо не можеше да спре нашия двубой.

Бжжт! Твърде много се бях замислил и едва успях да се наведа. Оранжевите пера от шлема ми плавно полетяха надолу, отсечени от острието му. Очевидно беше вложил в удара последните си сили, защото свали меча и измърмори задъхано:

— Може би стига толкова? Така нищо няма да решим…

Аз погледнах към кралската ложа, където беше замряло неподвижно лицето на Прекрасната Дама — надменно и непреклонно. Стадионът притихна, сякаш се вслушваше в думите ни. Аз поклатих глава и хванах меча по-удобно:

Читать дальше →