При условие, че е черен…

Начало книги

— Харесва ли ти? — попита Денис.

Доминик огледа автомобила. Ритна гумата. Отвори вратата, пльосна се на шофьорското място, поседя малко. Излезе и кимна:

— Става. Фиатът е по-хубав.

Денис не се обиди. В дълбините на душата си (и честно казано, не трябваше да се рови много надълбоко) той признаваше, че „Фиат-Стеларс“ са по-мощни, по-надеждни и по-симпатични от „Лада-Буря“.

— Фиатите са два пъти по-скъпи — сухо каза той. — А това е бедна планета. Фиатът за тях е излишен разкош.

Доминик се усмихна добродушно:

— Да, да… Това е бедна планета. „Лада“ е хубав автомобил. Само че защо си докарал толкова много?

Денис въздъхна и изтри потта от челото си. Те стояха в огромен хангар, запълнен с контейнери с логотипа на руския автозавод. Засега беше разопакован само един контейнер. Новата сребриста „Лада-Буря“ стоеше на бетонния под, обкръжена от неподвижни роботи-товарачи. Изглеждаше някак не особено забележима. Денис извади дистанционното и натисна бутоните. Колата се оцвети в сочен оранжев цвят. Денис кимна доволно и каза:

Читать дальше →