Не бързам

Начало книги

Дяволът се озърташе, стиснал в едната си ръка нахапан сандвич, а в другата — бутилка кефир. Той изглеждаше съвсем нормално — омачкан старомоден костюм, копринена риза, тъпоноси обувки, широка вратовръзка. Всичко беше черно, само на вратовръзката имаше червени пламъци. Ако не бяха рогцата, показващи се изпод прецизната прическа, и висящата отзад опашка, дяволът би приличал на човек.

Толик разсеяно си помисли, че в залата за история на средните векове в градския музей дявол с костюм и вратовръзка изглежда прекалено модерно. По̀ би му отивал сюртук или фрак.

— Що за напаст… — изплювайки недосдъвкания си залък, произнесе дяволът. Внимателно остави бутилката кефир на земята, погледна накриво Анатолий и посегна с дълъг жълт нокът към тебеширената линия на пентаграмата. В нокътя му удари искра. Дяволът изпищя и пъхна пръст в устата си.

— Мислех, че опашката ще е по-дълга — каза Толик.

Дяволът въздъхна, извади от джоба си безупречно чиста носна кърпа и я постла на пода. Върху нея постави сандвича си. Леко подскочи и докосна с ръка тавана — високия музеен таван, до който имаше четири метра.

Читать дальше →