Не бързам

Начало книги

Стискайки в едната си ръка нахапан сандвич, а в другата — бутилка кефир, дяволът се озърташе насам-натам. Изглеждаше съвсем прилично — омачкан старомоден костюм, копринена риза, обувки с тъп нос, широка вратовръзка. Всичко бе в черно, само на вратовръзката имаше алени огнени езици. Ако не бяха рогцата, подаващи се от акуратната прическа, и висящата отзад опашка, щеше да прилича на човек.

Толик разсеяно си помисли, че в залата по средновековна история на градския музей дявол в костюм и с вратовръзка изглежда даже излишно модерно. Повече би му отивал сюртук или фрак.

— Що за проклетия… — изрече дяволът, плюейки парчета недосдъвкан сандвич. Внимателно остави бутилката с кефир на пода, изгледа косо Анатолий и опита с жълтия си нокът тебеширената линия на пентаграмата. Една искра го удари. Дяволът изпищя и пъхна пръста в устата си.

— Мислех си, че опашката ще е по-дълга — каза Толик.

Дяволът въздъхна, извади от джоба си безупречно чиста носна кърпа и я постла на пода. Остави сандвича върху нея. Подскочи леко и докосна със свободната си ръка тавана — високия музеен таван, който се намираше на височина четири метра.

Читать дальше →