Един ден през 2100 година…

Начало книги

Събуждайки се, веднага си спомних какъв ден е днес.

Особен.

Забележителен.

Решаващ.

Навършвам двайсет години; това означава, че днес всичко ще се промени…

Отметнах топлото одеяло и се приближих до прозореца. Трамбованият пръстен под приятно разхлаждаше босите ми крака. В тази колиба прекарах последната нощ преди двайсетгодишнината си, както всички мъже от племето.

Току-що се бе развиделило, жените се връщаха от кладенеца, говорейки си весело и споделяйки впечатленията си от изминалата нощ. Момичетата скромно вървяха отзад, навели очи. Със замряло сърце търсех сред тях онази, която скоро щеше да стане моя жена.

Вратата изскърца.

Аз се обърнах, надявайки се, че с нищо не съм издал мислите си, и се поклоних на шамана.

— Настъпи утрото на твоето изпитание — сухо каза шаманът. — Готов ли си, или ще прекараш още една година сред децата, неносещи копия?

— Не, мъдри — отговорих аз по правилата. — Чувствам в себе си сила и мога да вдигна копие.

Читать дальше →