Чужда болка

Начало книги

Тя се спускаше по стръмния склон. По-леко от вятъра, по-бързо от стрела… Сякаш летеше, така стремителни бяха движенията й, по едва забележимата пътечка.

Той я виждаше като на длан: гъстото, тъмно злато на косите, разпилени по раменете, крехкостта на тъничката и фигурка с червено-синьо-бяла блузка, развяваща се като невиждано знаме, загорелите, изподраскани крака, уверено намиращи опора… И сивият метал в пистолетния кобур.

Още веднаж почувства задоволство от удачно избраното място на засадата: в сянката на гъстите, стари дървета, на противоположния склон, невидим за нея, спокоен, уверен, чакащ…

За момент момичето спря, държейки се за разкривен, показал се от пясъка корен. Огледа се, попивайки в себе си целия този горещ ден, диска на слънцето, гората, планините, бавно течащите рекички и езерцата чак до хоризонта… После хвана по-удобно очакващия метал и продължи спускането.

Ръката му изтръпна. Слаба, суетлива мравка го погледна с недоумение от върха на някаква тревичка. Глупачка… Момичето на планинския склон влезе в полукръга на мушката, пръстът му внимателно напипа спусъка. Достатъчно е само да го натисне… Играта продължаваше от три дни и сега щеше да получи заслужената победа…

Читать дальше →