Белова

Начало книги

Железопътната гара е място за преобразяване. Влизаме във влака и преставаме да бъдем себе си. От този момент придобиваме друго минало и започваме да разчитаме на друго бъдеще. Готови сме да разкажем на случаен спътник какво се е случило с нас, а също и това, което никога не ни се е случвало. Ако се съди по разговорите във влаковете, на света няма скучни хора с безинтересни биографии. Ето защо обичам влаковете. Дори и южните линии.

Впрочем купето се оказа неочаквано чистичко, нетипично за украински влак. На пода беше постлана пътечка, на масичката имаше бяла салфетка и изкуствени цветя във ваза, в която, кой знае защо, бяха налели вода. Вече бяха постлани захабени, но все пак чисти чаршафи. Над прозореца на метална стойка висеше телевизор — не с плосък екран, което би било по-разумно, а с тумбест кинескоп, но все пак… Да, спалният вагон си има своите предимства. Не само заради единствения съсед по купе, но изобщо заради удобствата. Хвърлих сака си на пода, затворих вратата на купето и излязох на перона. Под краката ми жвакаше киша от сняг и кал.

Читать дальше →