В страната на залязващото слънце

Начало книги

— В наркологията? — не повярва Руслан. — Как така в наркологията? Защо?

— Не защо, а за какво — поправи го недоволно майорът, преглеждайки вчерашния протокол. — Трябва да се лекуваш… И благодари, че в наркологията, а не при съдията. Че той щеше да ти лепне петнайсет дни принудителен отдих… А така, смятай, си се отървал само с един ден… Охо! — учуди се той, вдигайки вежди. — Значи и съпротива при задържането си оказал?…

— Не съм оказал!

— Как така не си оказал? „Направил опит да отнеме иззетото оръдие на правонарушението…“ Така ли беше?

— Е, така, но…

— Да вървим — каза майорът, сложи протоколите в папката и се надигна иззад бюрото.

Във вехтия японски микробус качиха и петимата: четирима бяха хванати вчера по същия член, както и Руслан, а петият, колкото и да е странно, бе задържан за пиянство. Той веднага седна по-навътре в ъгъла и с подигравателна усмивка заоглежда останалите.

— Издънихте ли се, пилета? — осведоми се ехидно той. И без да получи отговор, продължи самодоволно: — А мен ми е все тая! В наркологията? Давай в наркологията… Уплашили таралежа… с гол… така де! От мен няма и какво да вземат, а инжекцията, тя пари струва!

Читать дальше →