Принцът на Глупците

Начало книги

Благодаря много на добрите хора от „Ейс Букс“, които се погрижиха всичко това да стане и сложиха тази книга в ръцете ви. Специални благодарности на Джинджър Бюканън и Ребека Брюър.

Благодаря също на Джъстин Ландън, който прочете ранния откъс от книгата и осигури ценна обратна връзка.

И накрая, още веднъж аплодисменти за моя агент Йън Друри и на екипа в „Шейл Ланд“ за първокласната им работа.

Винаги съм смятал, че да цапардосаш някого изотзад е най-добрият подход. Понякога това може да се постигне с простичка хитрост. Класики от типа на „Я, какво е онова там?“ действат изненадващо често, но за наистина оптимални резултати е най-добре човекът изобщо да не подозира за присъствието ти.

— Ох! Ису! За какъв дявол направи това? — Ален де Вийр се обърна, притиснал ръка към тила си, а когато я свали, по нея имаше кръв.

Ако човекът, когото удариш, не прояви любезността да се строполи, е най-добре да имаш резервен план. Пуснах останките от вазата, обърнах се и побягнах. Във въображението ми той се превиваше с приятно „ъъъх“ и ме оставяше свободен да напусна незабелязано дома му, прекрачвайки проснатото му безчувствено тяло. Вместо това сега въпросното тяло ме гонеше по коридора и ревеше на кръв.

Читать дальше →