Самотникът

Начало книги

Удивителна жена, но на неподходящо място, в неподходящо време, помисли Невада Блекторн. И е тръгнала право към мен.

Невада следеше с изумление как тя приближава. Мнозина хвърляха крадешком поглед към сериозните й светлозелени очи и сочни устни, след което бързо продължаваха започнатия разговор. Тази жена беше особена. Бе се втренчила в него и не отместваше очите си.

С изящество, което явно не осъзнаваше, Идън Самърс си проправяше път през тълпата, изпълнила бара.

Вървеше направо към самотния тъмнокос широкоплещест мъж. На разстояние една ръка пространството около него бе празно.

Дори да не й бяха казали да попита брадатия, Идън щеше да тръгне към него. В усамотението му имаше нещо, което я привличаше и съвсем не я безпокоеше. Бе привикнала да работи със самотни диви животни.

— Привет! Аз съм Идън Самърс — усмихна му се тя, щом стигна до него. Липсата на отговор не я накара да се отдръпне. Би се почувствала по-добре, ако можеше да зърне цвета на очите му, но те бяха прикрити под ръба на черния Стетсън. — Мъжът от бензиностанцията каза, че магазинът е затворен, но можете да отворите, за да си напазарувам.

Читать дальше →