Силата на шестимата

Скачать

беше в ръцете ни и все още е. На онези от нас, които не са се изгубили. На онези от нас, които

все още са живи.

Бях на шест години, когато кацнахме. Щом корабът се раздруса и се установи на Земята,

дори и на онази крехка възраст усещах огромния риск, пред който бяхме изправени всички ние

— девет сепана и девет гарда. Знаех също, че тук е единственият ни шанс. Бяхме навлезли в

атмосферата на планетата сред вихрушката, предизвикана от кораба ни. Спомням си как той

изпускаше струйки пара, а по ръцете ми полазиха тръпки, когато краката ни за първи път

докоснаха Земята. Цяла година не бях усещала вятър, а навън беше вледеняващо студено. Някой

ни чакаше там. Не го познавах, сещам се само, че раздаде на всеки един от сепаните по два

комплекта дрехи и по един голям плик. И досега не знам какво имаше в него.

Бяхме се сгушили един до друг, защото осъзнавахме, че може никога повече да не се видим.

Говорехме си, прегръщахме се, а после се разделихме. Бяхме наясно, че така трябва, и