Златният пролом

Начало книги

В самото зелено сърце на пролома, където скалните масиви се отдръпват назад от суровата околност и смекчават своята строга линия, се бе образувало малко закътано ъгълче, изпълнено с безкрайна нежност, заобленост и кротост. Тук всичко бе в покой. Даже тясното поточе, забързано надолу, бе;

приглушило своята бълбукаща песен и се бе разстлало в тихо езерце. С отпусната глава и полуразтворени очи, застанал до колене във водата, дремеше един елен с червена кожа и големи разклонени рога.

От едната страна на езерцето, като че от самата вода, започваше малка морава; прохладната и свежа зеленина се простираше до подножието на смръщената скала. От другата страна брегът постепенно се издигаше нагоре и се сливаше с отсрещната каменна стена. Чудесна трева покриваше този склон —

трева, изпъстрена с цветя тук-таме оранжеви, виолетови и златисти петна. От долната си страна проломът беше закрит от скали и не се виждаше нищо. Скалните масиви рязко се свеждаха един към друг и проломът завършваше в един хаос от покрити с мъх скали, скрити под зелената завеса от диви лози, пълзящи растения и клони на дървета. Нагоре по пролома се извисяваха хълмове и върхове, ширеха се далечни подножия, покрити с иглолистни гори. Още по-нагоре, подобно на облаци, издигнали се високо в небето, се изправяха бели минарета; там вечните снегове на Сиера блестяха строго на слънчевите лъчи.

Читать дальше →