За здравето на пътника

Начало книги

— Сипвай!

— Слушай, Кид, няма ли да стане малко силничко? Уиски със спирт е вече доста силно, пък като му сложиш и, коняк, и от лютивката, и…

— Сипвай! Кой всъщност прави тоя пунш? — И Мейлмют Кид добродушно се усмихна през облаците пара. — Като постоиш в тая страна, колкото съм стоял аз, синко, и се похраниш със заешки следи и спомени за сьомга, ще разбереш, че Коледа идва веднъж на годината. А Коледа без пунш е като златна мина без зрънце злато.

— Виж, това е права приказка! — одобри думите му Големия Джим Белдън, който беше слязъл от участъка си:а Мейзи Мей, за да прекара Коледата с тях, и който, както всички знаеха, последните два месеца беше прекарал само с еленско месо. — Ами помниш ли ракията, дето я варихме на река Танана, а?

— Как да не помня! Момчета, щяхте да изпоналягате от смях, ако бяхте видели как цялото племе взе да се бие, като се изпонапи, и то само да знаете от какво: захар, ферментирала с кисел квас! Това стана, преди да дойдеш тука — добави Мейлмют Кид, като се обърна към Станли Принс, млад минен инженер, който беше по тия места само от две години. — Тогава тука нямаше нито една бяла жена, а Мейсън искаше да се жени. Бащата на Рут беше вожд на племето Танаиа и беше против, против беше и цялото племе. Трудно положение, казваш? Да, тогава похарчих последния си фут захар; най-хубавото нещо от тоя род, което съм правил през живота си. Трябваше да видите как ни гониха по реката и по брега!

Читать дальше →