Силата на силните

Начало книги

Дългобрадия млъкна, облиза мазните си пръсти и ги изтри в голите си хълбоци, едва покрити от проскубаната меча кожа. Около стареца бяха наклякали трима младежи, неговите внуци Бързоногия елен, Жълтоглавия и Боящия се от мрака. Те си приличаха — мършави, недодялани, с тесни бедра и криви крака и в същото време с широки гърди, масивни рамене и огромни ръце. Всички бяха омотани в животински кожи. Гърдите, раменете, ръцете и краката им бяха гъсто обрасли. Рошавите им коси падаха на сплъстени кичури над черните като мъниста, блестящи птичи очи. И тримата бяха с ниски чела, широки скули и тесни скосени брадички.

Нощта беше толкова звездна, че се виждаше дългата верига на покритите с гори хълмове, простиращи се докъдето стига погледът. Някъде далече небето беше озарено от отблясъците на изригващ вулкан. Зад гърбовете на хората зееше тъмното отвърстие на пещера, от което повяваше хлад. Близо до ярко пламтящия огън се виждаха остатъците от убита мечка, а наоколо, на прилично разстояние, лежаха огромни, рунтави, подобни на вълци кучета. Край всекиго от седящите около огъня бяха оставени лък, стрели и тежка тояга. До входа на пещерата бяха облегнати груби копия.

Читать дальше →