Шегобийците от Ню Гибън

Начало книги

— Почти ме е страх да ви заведа на Ню Гибън — каза Дейвид Грийф. — Едва когато вие и англичаните ми дадохте свобода на действие и оставихте острова на мира, успяхме да постигнем някакви резултати.

Валенщайн, германският правителствен комисар от Бугенвил, си наля уиски със сода и се усмихна.

— Ние ви сваляме шапка, господин Грийф — заговори той на безупречен английски. — Това, което сте направили на този дяволски остров, е цяло чудо. И ние ще продължим да не се месим. Той си е дяволски остров, а старият Кохо е най-големият главен дявол от всичките тях. Никога нямаше да можем да го накараме да се подчини. Той е лъжец и не е глупав. Той е чернокож Наполеон, Талейран, който събира човешки глави и яде човешко месо. Спомням си, преди шест години, когато отидох там с английски кръстосвач. Черните бяха офейкали в гъсталаците, разбира се. Но намерихме неколцина, които не могли да избягат. Една от тях беше последната му жена. Бяха я обесили за едната ръка на припек за две денонощия. Ние я свалихме, но въпреки това тя умря. А приковани с колове в течаща вода намерихме три други жени. Всичките им кости бяха строшени, а ставите смазани. Смята се, че такава подготовка ги прави крехки за ядене. Бяха още живи. Жизнеспособността им е изумителна. Една от тях, най-старата, изтрая почти десет дена. Да, това бе образец на предпочитаните от Кохо ястия. Нищо чудно, че е див ззяр. Как изобщо сте го укротили, за нас остава неразрешима загадка.

Читать дальше →