Semper idem

Начало книги

Доктор Бигнел беше в изключително добро настроение.

Поради дребна случайност, незначително недоглеждане и нищо друго, човек, който можеше да се спаси, умря предишната вечер. Макар и да беше само моряк, един от безбройната сива тълпа, фелдшерът в болницата за спешни случаи беше като на тръни цялата сутрин. Притеснението му не се дължеше на това, че човекът беше умрял — той познаваше доктора твърде добре — бедата се криеше във факта, че операцията бе направена толкова точно. Една от най-трудните в хирургията, тя е била извършена колкото успешно, толкова изкусно и смело. След това всичко бе зависело от лечението, сестрите и фелдшера. А човекът беше умрял. Нищо особено, малко недоглеждане, и все пак достатъчно, за да си навлече професионалния гняв на доктор Викнел и да разстрои работата на персонала и сестрите за следващите двадесет и четири часа.

Но, както вече казахме, докторът беше в изключително добро настроение. Когато фелдшерът, разтреперан от страх, му съобщи за неочакваната кончина на моряка, от устните му не се отрони и звук за порицание; напротив, те бяха леко свити и от тях тихичко се лееха живи тактове от джазова мелодия, които се прекъснаха само от любезен въпрос за здравето на най-голямото дете на служителя. Фелдшерът, сметнал за невъзможно лекарят да е схванал същността на случилото се, повтори съобщението.

Читать дальше →