Разказ на слабоумния

Начало книги

Аз ли? Аз не съм слабоумен. Аз съм болногледач. Не знам какво биха правили без мен мис Джоунс и мис Келси. В това отделение има петдесет и пет ипбесили и как щяха да успяват да ги нахранят всичките, ако аз не се навъртах тука? Обичам да храня имбесилите. Не ти създават грижи. Не могат. Нещо не им е в ред с краката и ръцете, а и не могат да говорят. Те са от безнадеждните. Аз мога да ходя, да говоря и да върша разни неща. Но трябва да внимаваш да не ги храниш много бързо. Ще се задавят. Мис Джоунз казва, че съм много опитен. Когато дойде някоя нова сестра, аз й показвам. Забавно е да гледаш как новата сестра се мъчи да ги нахрани. Толкова е бавна и старателна, че докато свърши да ги тъпче със закуската, идва време за вечеря. Тогава аз й показвам, защото съм опитен. Доктор Дилримпъл казва, че съм опитен, а той знае най-добре. Имбесилът може да яде два пъти по-бързо, стига да знаеш как да го нахраниш.

Читать дальше →