Преданието за Киш

Начало книги

Киш живял много отдавна на брега на Полярното море; избран за вожд на своето племе, той управлявал дълги години, изпълнени с благоденствие, и накрая умрял с почести, славен от всички. Киш живял толкова отдавна, че само най-старите хора помнеха името му, името и преданието за него, което научили от старите хора, живели преди тях, и което бъдещите старци ще разказват на своите деца и на децата на своите деца дотогава, докато свят светува. В зимния мрак, когато северните ветрове залудуват по безкрайните ледени полета, въздухът побелее от танцуващи снежинки и никой не смее да надникне навън, настъпва времето, когато започват да разказват как Киш, който се родил в най-сиромашкото иглу на селото, успял да се издигне над всички по способност и положение.

Киш бил умно момче, така реди преданието, здраво и силно, видяло тринадесет слънца, тръгнали да отброяват хода на времето. Защото всяка зима слънцето оставя земята в мрак, а на следната година изгрява ново слънце и тогава пак става топло и хората могат да се гледат в очите. Бащата на Киш бил много храбър мъж, но срещнал смъртта в една година на страшен глад, когато, за да спаси хората от своето племе, се опитал да убие голяма полярна мечка. В желанието си да я убие на всяка цена той се вкопчил в нея и тя натрошила костите му, но мечката имала много месо и хората били спасени.

Читать дальше →