Ползата от съмнението

Начало книги

Стиснал под мишница последния брой от едно списание, Картър Уотсън бавно крачеше и се оглеждаше наоколо. Двадесет години бяха изтекли, откакто не бе минавал по същата тази улица и промените бяха големи и изумителни. Като момче обичаше да броди из улиците му, а тогава в този тристахиляден западен град живееха само тридесет хиляди души. В онези дни улицата на която се намира сега, беше тиха, застроена с жилища, в почтен квартал на работническата класа. Тази привечер Уотсън откри, че тя вече е погълната от ширнал се, изпълнен с поквара район на увеселителни заведения. Безброй китайски и японски дюкянчета и вертепи се редуваха най-безразборно с долнопробни свърталища и кръчми за бели. Тази тиха уличка от неговата младост се беше превърнала в най-порочна част на града.

Уотсън погледна часовника си. Беше пет и половина. Час на затишие за такъв квартал — той добре го знаеше, но все пак беше любопитен да види. През двадесетте години скитане и изучаване на социалните условия по света беше развил в себе си спомена за родния град като приветливо и благонравие селище. Метаморфозата, която виждаше сега пред очите си, беше смайваща. Непременно трябваше да продължи разходката си и да види позора, до който бе стигнал.

Читать дальше →