Подслон за един ден

Начало книги

Никога не съм виждал такава дяволска суматоха. По леда се носеха хиляди кучешки впрягове, просто не можеш ги види от парата. Трима души измръзнаха до смърт през онази година, а десетина други съсипаха завинаги белите си дробове. Сам не видях ли с очите си дъното на дупката в леда? Жълтееше от злато като хардал! Та затова оградих с колчета и си запазих един периметър на Юкон. Тая моя заявка докара сухата . А после там не се намери нищо. Да, точно така —

Още не мога да си обясня тая работа.

Разказът на Мадч

Джон Меснър се държеше с облечената си в ръкавица ръка за управляващия прът и насочваше шейната по пъртина! С другата ръка — също в ръкавица — час по час разтриваше бузите и носа си. Всъщност, разтриваше ги почти непрекъснато, а от време на време, когато се вцепеняваха повече, търкаше яростно. Челото му беше защитено от козирката на голямата шапка, чиито наушници закриваха ушите, а гъстата светлокафява брада, покрита със скреж, предпазваше останалата част от лицето. Зад него подскачаше тежко натоварена юконска шейна, отпред бягаше впряг от пет кучета. Ремъкът, с чиято помощ те влачеха шейната Се търкаше о крака на Меснър. Когато кучетата извиваха, следвайки кривулиците на пъртината, той прекрачваше ремъка. Завои имаше много, и беше принуден да го прекрачва често. Понякога се препъваше в ремъка или залиташе, движенията му винаги бяха неловки и издаваха такава голяма умора, че сегиз-тогиз шейната го чукаше по гърдите. Когато излезе на една права отсечка от пътя, по която шейната можеше да се придвижва за известно време без управление, той пусна пръта и, заблъска отсечено с дясната си ръка по твърдото дърво. Разбра, че е трудно да поддържа кръвообращението в тази ръка. Но докато удряше с нея по дървото, непрекъснато разтриваше с другата ръка носа и бузите си.

Читать дальше →