Окошарен

Начало книги

Пристигнах в Ниагара Фолс с „пулман със странична врата“ или, казано на прост език, с товарен вагон. Открития товарен вагон между другото е известен на братството „гондола“, ударението пада на втората сричка и тя се произнася дълго. Но да не се отклонявам. Пристигнах следобед и още от влака се запътих право към водопада. Щом очите ми се изпълниха с приказната гледка на стремително свличащата се надолу водна маса, аз бях загубен. Дълго време не можех да се откъсна от тази гледка и пропусках да искам нещо за вечеря от „местните“. Даже някое „ядене на са“ не би могло да ме съблазни. Настъпи нощ, дивна лунна нощ, а аз се мотаех край водопада чак до единайсет и най-после вече се наложи да потърся място за „къртене“. .

„Къртя“, „гърбослагам се“, „юзя“ — всички означават 4 $а но и също нещо, а именно „спя“. Имах някакво „шубе“, Ниагара Фолс е „нездравословен“ град за скитници, и затс взех курс към полето извън града. Прекрачих някаква ограда и „отседнах“ на къра. Ласкаех се от мисълта, че там, в земята никога няма да ме намерят. Изтегнах се по гръб в нивата и заспах като младенец. Въздухът беше така топъл; и благоухаен, че през цялата нощ не се събудих нито веднъж, едва развиделило се, отворих очи и си спомних за удивителния водопад. Прехвърлих оградата и поех надолу по пътя! да видя водопада още веднъж. Беше рано — не повече от 5 часа, — а едва към осем щях да помисля да издрънкам нещо за закуска. Можех да прекарам поне три часа край реката. Уви! Не ми било съдено да видя отново нито реката, нито водопада.

Читать дальше →