Мъжете от четиридесета миля

Начало книги

Когато направи съвсем безобидната на вид забележка, че ледената каша, с която се покриват реките, преди да замръзнат, е „доста интересно явление“, Големия Джим Белдън не бе и сънувал до какво ще доведат думите му. Не бе го сънувал и Лон Макфейн, когато добави, че тънкият лед е „още по-интересно явление“; не бе го сънувал и Бетълс, когато веднага му възрази, че такова нещо изобщо

не съществува и е измислено само за да плаши децата.

— И ще ми разправяш това, след като си прекарал толкова години по тия места! — викаше Лон.-

И след като сме яли с тебе толкова време от една паница!

— Но това е против здравия разум! — настояваше Бетълс. — Виж сега, водата е по-топла от леда. …

— Щом счупиш леда, разликата не е голяма.

— И все пак е по-топла, защото не е замръзнала. И ти разправяш, че замръзвала на дъното?

— Само тънкият лед, Дейвид, само тънкият лед, Не ти ли се е случвало да слизаш по течението, водата да е прозрачна като стъкло и изведнъж, както някой облак забулва слънцето, ледената каша да изплува нагоре като мехурчетата, докато обхване

Читать дальше →