Мауки

Начало книги

Тежеше сто и десет фунта. Косата му беше ситно къдрава и негърска, а самият той беше черен. Особено черен. Нито синкавочерен, нито моравочерен, а с цвета на черна слива. Казваше се Мауки и беше син на главатар. За него имаше три „тамбо“. „Тамбо“ на меланезийски значи „табу“ и е първи братовчед на тази полинезийска дума. Трите „тамбо“ на Мауки бяха следните: първо, не биваше никога да се ръкува с жена, вито да допусне женска ръка да се допре до него или до някоя от личните му вещи; второ, не биваше никога да яде миди, нито някаква храна, стояла на огън, на който са били готвени миди; трето, не биваше никога да докосва крокодил, нито да пътува с кану, на което има частица от крокодил, дори и да не е по-голяма от зъб.

По-друга беше чернотата на зъбите му — те бяха наситено черни или, може би по-точно, черни като сажди. Такива ги направи само за една нощ майка му, като им сложи компрес от някакъв стрит на прах минерал, добиван от едно свлачище оттатък Порт Адамс. Порт Адамс е крайбрежно село в Малаита, а Малаита е най-дивият от Соломоновите острови — толкова див, че никакви търговци, нито плантатори не са успели да се задържат на него и досега; ала, от друга страна, от времето на най-ранните ловци на бисери и търговци на сандалово дърво до най-късните агенти за набиране на работна ръка, въоръжени с автоматични пушки и разполагащи с бензинови мотори, десетки бели авантюристи са били затрити там с томахавки и куршуми с мек връх от старовремски пушки. Така и днес, в двадесети век, Малаита си остава свърталище на агенти за набиране на работна ръка — те обикалят бреговете й търсят работници, които се уславят и обвързват да се трепят из плантациите на съседните по-цивилизовани острови по за тридесет долара на година.

Читать дальше →