Когато светът беше млад

Начало книги

Човекът беше много спокоен и хладнокръвен. Като се покатери на стената, започна да се вслушва във влажната тъмнина, опитвайки се да отгатне дали някъде не се таи опасност. Но слухът му долови само виенето на вятъра в дърветата и шума на листата по люлеещите се клони. По земята, гонена от поривите на вятъра, пълзеше тежка гъста мъгла и макар че не виждаше нищо, той усещаше влажния й дъх върху лицето си и по стената, на която седеше.

Също така безшумно, както се беше покатерил на стената отвън, човекът се плъзна вътре. Той извади от джоба си електрическо фенерче, но не го запали. Реши, че е по-добре без светлина, макар наоколо да цареше непрогледен мрак. Като стискаше фенера в ръка с пръст на копчето, той се запромъква напред. Земята беше мека, постлана с многогодишен слой мъртви борови иглички, листа и мъх, и леко пружинираше под краката му. Клонките дърпаха дрехите му, но беше невъзможно да се видят в тъмнината. Той протегна ръка и започна да се придвижва пипнешком, но постоянно се удряше в дебелите стволове на огромни дървета. Те напираха към него, обкръжаваха го от всички страни и той изведнъж се почувства микроскопично малък сред гигантските дънери, които надвисваха над него, сякаш се опитваха да го смажат. Някъде зад тях беше къщата и той се надяваше да намери някоя малка алея или пътечка, която да го изведе дотам.

Читать дальше →