Кълна се в костенурките на Тасман

Начало книги

Принципността, редът и самообладанието бяха изваяли лицето на Фредрик Травърс. Това беше силно, сурово лице на човек, свикнал да властвува, човек, който е използувал властта си разумно и с мярка. Порядъчният живот бе запазил кожата му свежа и бръчките, врязали се в нея, бяха добродетелни бръчки. Тежкият и всеотдаен труд бе оставил благотворния си отпечатък, и толкоз. Всяка черта у този човек говореше за едно и също нещо, от ясната синева на очите до буйната коса на главата, светлокестенява, леко прошарена и вчесана на прав път над високото чело. Беше мъж със сериозна външност и светлият летен костюм напълно прилягаше за неговата жизненост на тези години, докато същевременно не крещеше, че собственикът му е и притежател на безброй милиони долари и имоти.

Защото Фредрик Травърс не обичаше да бие на очи. Колата, която го чакаше под покрития вход, беше скромно черна. Беше най-скъпата кола в околията, но въпреки това не му се искаше да подчертава Цената и конските й сили, като профучава подобно на черен пламък през панорамата, която в по-голямата си част бе също негова — от пясъчните дюни и вечния зной на вълните на Тихия океан, през плодородните крайречни ливади и планински пасища до Далечните върхове, обрасли с гори от секвоя и увенчани с мъгли и облаци.

Читать дальше →