Играта

Начало книги

Пред тях на пода бяха разстлани много килими с най-различни шарки; два от брюкселските им харесаха още в началото, бяха се спрели на тях, но десетки други мамеха погледите им със своите багри и тъкан и те продължаваха да се колебаят, раздвоени между желанията и възможностите на кесията си. Завеждащият отдела им оказа честта лично да ги обслужи или по-скоро оказа тази чест на Джо; тя добре знаеше това, защото бе забелязала как дори момчето в асансьора гледаше Джо, зяпнало от възхищение. Не беше избягнало от погледа и подчертаното уважение, с което се отнасяха към него и хлапетата, и събралите се по ъглите младежи, когато двамата минаваха из техния квартал в западната част,на града.

Но ето че повикаха завеждащия отдела на телефона и изведнъж прекрасните мечти за килимите и досадата от високите им цени отстъпиха място на по-големи съмнения и тревоги.

— Не разбирам, Джо, какво толкова й харесваш — тихо каза тя, а настойчивата нотка в гласа й издаваше скорошен, недовършен спор.

Читать дальше →