Два голи юмрука

Начало книги

На яхтата „Самосет“ бяха направени големи приготовления за отпразнуването на Коледа. След като с месеци не се беше отбивала в никое цивилизовано пристанище, тя можеше да се похвали с твърде малко деликатеси в хранителните си припаси; въпреки това Мини Дънкан бе успяла да подготви истински пиршества както за каюткомпанията, така и за простите моряци.

— Слушай, Бойд — каза тя на мъжа си. — Ето това са двете менюта. За каюткомпанията: суров паламуд по туземски, супа от костенурка, омлет ала „Самосет“. . .

— Това пък какво ще е? — прекъсна я Бойд Дънкан.

— Е, щом държиш да знаеш, намерих една кутия консервирани гъби и пакет яйца на прах, които бяха паднали зад шкафа, а има и други неща, дето ще влязат в този омлет. Но не ме прекъсвай. Варени ямс, пържено таро, салата от авокади… ето на, видя ли как ме обърка! Освен това намерих последния фунт възхитителна сушена сепия. Ще има боб, печен по мексикански, ако успея да го набия в главата на Тойама, печена папайа с мед от Маркизките острови и накрая чудесна торта, тайната на която Тойама отказва да разкрие.

Читать дальше →