Доверие

Начало книги

Развързаха всички въжета и „Сиатъл“ започна бавно да се отдалечава от брега. Палубите на парахода бяха отрупани с големи купчини стока и багаж и претъпкани от пъстра тълпа индианци, кучета, водачи на кучета, авантюристи, търговци и упътили се за в къщи златотърсачи. Голяма част от жителите на Доусън се бяха наредили край брега, за да се сбогуват със своите близки. Когато изтеглиха трапа и носът на парахода се вряза в течението, глъчката стана нетърпима. В последния момент на раздялата всички си спомниха разни забравени поръчки и започнаха да се провикват през непрестанно растящата между парахода и брега водна ивица. Луис Вондел подръпваше с една ръка рижите си мустаци, а с другата отпуснато помахваше на приятелите си на брега, когато изведнъж си спомни за нещо и се втурна към перилата.

— Ей, Фред — изкрещя той. — Ей, Фред! Въпросният Фред разбута с рамената си първата редица на застаналите по брега изпращачи и се опита да долови думите на Бондел. Лицето на Луис почервеня от напразните усилия да го чуят. При това водната бразда между парахода и брега продължаваше непрестанно да се разширява.

Читать дальше →